Флортайм e терапевтичен метод, разработен от д-р Стенли Грийнспан. Както подсказва и наименованието, Флортайм насърчава родителите буквално да слязат до нивото на децата, като играят с тях на пода. Този терапевтичен подход стимулира силните страни и умения на децата чрез изграждането на близки взаимоотношения и взаимодействия. В резултат на това те се развиват такива, каквито са, а не такива, каквито диагнозата определя, че са.
Прилагайки Флортайм терапията, родителите използват времето, което прекарват с децата си, за да провокират интереса им, да установят връзка с тях, да предизвикат тяхната креативност, любознателност и спонтанност, което от своя страна допринася за умственото и емоционалното им развитие. Като цяло Флортайм терапията има за цел да помогне на децата да достигнат следните шест основни области на напредък в развитието си:
- Саморегулация и интерес към света;
- Създаване на приятелски отношения с околните;
- Участие в двупосочно общуване;
- Пълноценно общуване;
- Обогатяване на емоционалния свят;
- Стимулиране на емоционалното мислене.
Флортайм терапията не въздейства върху говорните, двигателните или когнитивните умения поотделно. Вместо това тя оказва благоприятно влияние върху всички тях, като на първо място се съсредоточава върху емоционалното развитие на детето.
При прилагането на метода Флортайм родителите и терапевтите съблюдават три основни принципа:
- Следване на детето, потапяне в неговия свят, съпреживяване на емоциите му.
- Стимулиране на детската креативност и непринуденост.
- Доразвиване на знанията заниманията, чрез включване на колкото се може повече сетива и двигателни умения, както и различни емоционални състояния.
Флортайм заниманията се провеждат в спокойна обстановка у дома или в терапевтичния кабинет. Терапевтичните сесии са с продължителност от два до пет часа дневно и включват както занимания с детето, така и обучение на родителите. Флортайм сесиите се съсредоточават върху изграждането на взаимна игра, която служи като основа за развитието на споделено внимание, взаимодействие и умение за разрешаване на проблеми.
Първият етап от терапията има за цел детето да ни допусне в своя свят на игри. Докато то тихо бута количката си напред-назад, възрастният влиза в стаята и сяда до него. Взима една количка и започва да имитирате всяко действие на детето. Това е така наречената „паралелна игра“. На този етап е важно да се следват следните основни принципи:
- Не се опитвайте да започвате разговор.
- Не влизайте във взаимодействие с детето или неговата играчка.
Съсредоточете се и правете точно това, което прави детето със своята играчка. Този пръв опит може да трае само 5 минути, след което излезте от стаята. Детето ви може да реагира по един от следните два начина:
- Да ви игнорира и да продължи играта си.
- Да спре да играе и да ви последва.
В повечето случаи първия път децата продължават да си играят. Но след като повторите тази процедура още няколко пъти, може детето да ви последва и да ви каже или покаже, че иска да се върнете и да играете. А вие точно това чакате! Усмихнете се и се върнете, като имитирате точно това, което прави детето. На този етап е все още рано да изказвате мнението си и да предлагате друга игра с количките.
И ето, че детето вече ви е допуснало в своя свят на игри. След няколко повторения на паралелната игра може да забележите, че детето започва да удря количката си във вашата. Сега е моментът да започнете разговор, като кажете нещо от рода на: „О, колко я заболя моята количка!“ Или вместо да му се скарате, че е ударило количката ви, може да кажете: „Твоята кола е много бърза. Къде ли иска да отиде?“ Използвайте кратки и прости изречения. Детето може да продължи да бута играчката си, без да обърне внимание на коментара ви. Замълчете и продължете паралелната игра.
След известно време детето може да ви каже или покаже, че иска да включи количката ви в обща игра със своята количка. Играйте, като правите само това, което предлага детето. Постарайте се да не давате предложения и да не променяте играта. По този начин детето ви ще изгради самоувереност.
С течение на времето детето ще започне да отвръща на опитите ви да започнете разговор. То ще споделя идеите си, вие ще изразявате мнението си. Постепенно детето ви ще започне да разбира смисъла на двупосочното общуване.
След като детето ви допусне в своя свят и ви позволи да предлагате съвместни игри, може да използвате някои от следните занимания:
- През тунела: Използване на играчка влакче, като се показва на детето как може да се бута по пода и движенията се съпровождат със звукоподражателното „пуф-паф-пуф-паф“. След това се прави тунел с ръцете си и детето се насърчава да имитира действията на възрастния човек, като прекарва влакчето през тунела. Следва похвала за усилията, които то е положило.
- На бариерата: Първо се показва на детето как се бута количка по пода. След това му се дава количката и се насърчава да направи същото, а възрастният прави импровизирана бариера с ръката си, така че да препречи пътя на количката. Обяснява се на детето, че за да вдигнете бариерата, то трябва да каже „би-бит“. Демонстрира се колкото е необходимо, докато детето започне да използва звукоподражанието.
- Прочети ми книжка: Сяда се заедно с детето на пода и се оставя да избере книжка, която да му бъде прочетена. Използват се интерактивни книги с отварящи се прозорчета или релефни изображения, за да се стимулира интереса му и да бъде насърчено самостоятелно да прелиства страниците.
- Игра с топка: Позволява се на детето да си избере една от няколко различни по цвят и размер топки. След това му се показва как да търкаля топката по пода, да я хвърля в кош или да си я подава с възрастния.
- Игра с конструктор: Използва се конструктор от типа „Лего“, за да може детето и възрастния да построят заедно кула. Обяснява се на детето, че ще се редуват, като всеки поставя по едно кубче. Така то ще се научава да изчаква реда си. Да не се забравя назоваването какъв цвят са кубчетета, тъй като това е чудесна възможност то да упражнява цветовете.
- Време е за танци: Пуска се музика, която детето харесва, и възрастния заедно с него танцуват. Задачата на възрастния е да имитира движенията на детето. След това се насърчава то да подражава на движенията на възрастния.
- Чудна пътечка: Изрязват се квадрати с големината на подова плочка от различни материали – плат, алуминиево фолио, кухненска хартия, опаковачно фолио с балончета и др. Подреждат се на пода като пътечка, по която детето да минава. Чрез това сензорно занимание ще му се помогне да се запознае с различни материи, като използва общата си моторика.
Често използван похват във Флортайм терапията е така наречената „саботирана игра“. Например, ако детето подрежда кула от кубчета и след това я разваля, родителят може да прави същото. След известно време той може да сложи ръка върху кулата, която детето е построило, и да му обясни, че ако иска да я развали, трябва първо да каже „Махни!“. По този начин се поставя основата за двупосочно общуване и за развитие на детските комуникативни умения.
Успешните практики, прилагани от Асоциация Ластовица, Скопие са трансформирани и за дигитална комуникация с децата от целевата група и с техните родители. От наблюдението на работата на специалистите на Центъра за рехабилитация и интеграция на деца с ментални затруднения, стана ясно, че те креативно следват методологията на всяка въведена практика, адаптират техниките им към спецификата на децата и конкретните потребности на родителите им. Те имат силен интерес към иновативни способи и подходи за обогатяване на работата си, активно участват в събития и включени наблюдения за овладяване на нови за тях подходи и практики.