ОРФ-ШУЛВЕРК – подход, базиран върху сензорно-моторната интеграция. По своята същност той представлява музикални игри, съчетани с физическа активност и пряко участие на децата в звукоизвличането. Това е подход, който работи пряко с изграждане на усещането за ритмика, за координиране на слуховите възприятия с физически действия. Практикува се обикновено групово, със специално формирани групи, не по възрастови характеристики, а съобразно интелектуалния капацитет на децата. Предварително се избира подходяща, стимулираща слуховите рецептори, ритмична музика, близка и лека за възприемане и върху нейната основа се планират движенчески и ритмически задачи. Ритмиката може да се изрази, чрез почукване с дървени пръчици в различни варианти, с пляскане, картонени чаши, детски дейрета или по друг начин, така че детето да има усещането, че авторски присъства в музикалната компонента на заданието. Винаги присъства водещ – възрастен, който показва и поддържа темпото, според музикалната основа. Този модел за работа с децата с интелектуални затруднения развиват фината моторика, концентрацията и вниманието, въображението. При конкретни музикално-движенчески етюди се използва и класическа музика, която въвлича децата в ефекта на музикотерапия. Това е креативен начин на работа с деца, съчетаващ ритъм, говор, музика, движение с интересни игри, в който децата творят, за да откриват и разбират света на изкуството – музикалното, танцовото и театралното. Така децата се учат да бъдат част от група, да се съобразяват с другите, не само със собственото си аз; да бъдат част от едно цяло, но в същото време и да се запазят собствения си почерк. В едно музикално занимание се редуват усвояването на различни модели на работа чрез ритъм, говор, движение и музика, които педагогът поставя с моменти на собствена изява на участниците чрез импровизация. Моделът е нужен, защото служи за опора на децата. Въпреки тяхната спонтанност на децата им е трудно да се изразяват свободно в груповата работа в рамките на определено време и игра. Чрез имитацията на модела те са равноправни участници в групата, имат възможност да изявят себе си, да заявят присъствието си в групата и се научават да се съобразяват с другите в процеса на работа. В този креативен процес като основен музикален инструмент използваме нашето тяло. Чрез различни техники- пляскане с ръце, тропане с крака- собственото тяло се превръща в музикален инструмент. Игрите с ритмика с тялото като инструмент развиват координация на движението, фината моторика и др.
В основата на подхода са творческите търсения на композитора Карл Орф относно синтеза между ритъм, говор, движение и музика. Първоначално тези идеи се осъществяват в танцовото училище на Орф и Доротее Гюнтер-т. нар. Гюнтершуле, където се обучават танцьори в т. нар. свободен изразен танц. Те танцуват под съпровода на перкусионни инструменти, инспирирани от идеята за такъв вид танц и изразните възможности на ритъма и движението от Рудолф Лабан, Мери Вигман, Айседора Дънкан. За съжаление по време на Втората Световна война студиото им е унищожено и те прекратяват работа в тази насока, но по-късно Орф заедно с Гунилд Кеетман (която е работила с него в Гюнтершуле) правят радиопредавания за деца за Баварското радио и събират много материал с песни, танци и римушки от цял свят, които издават в пет тома “Музика за деца”. После започват да се сформират и групи. Създава се Орф института в Залцбург, където и до днес се обучават в музикално и танцово изкуство, прилагащи „Орф-Шулверк“.
Всеки специалист влиза в ролята на творец. Той е личност, който сам измисля и подрежда изразните средства за заниманието. Това дава възможност да бъде съобразена програмата с темперамента и нуждите на групата, а музикалния материал – с дейността, интересите на тази възрастова група. Затова се приема, че Орф-Шулверк е подход, а не метод, защото той дава свободата на личния почерк.
Използват се съвкупност от различни начини за себеизразяване и много игри. Наши помощници са и приказките – в тях е лесно да влезеш в роля, да се изразиш (особено, ако е трудно да си себе си в момента), както и предмети-играчки (например), които са ни посредници в нужда.
Този подход на работа ни провокира да развиваме емоционалните ни компетенции, усещането за част от цялото, въображението, да оценяваме и развиваме собствения почерк и уважение към личния почерк на другите.
Основният музикален инструмент, с който се работи е тялото – чрез него се учат ритмични техники, но и с други инструменти – миниатюрни и лесно преносими ксилофони, металофони, перкусионни инструменти, звънчета и още много други лесни за работа игрови материали. Децата се учат чрез инструментите да уважават другите и към тях да показват такова отношение, каквото биха искали за себе си.
Ползват се естествени материали в заниманията: клони, камъчета, листа, шишарки, орехи ,кестени и др. Работи се около 60 мин., с максимум 10 деца в група.
Част от нещата имат доста общо със сугестопедията, което вече е методика. А основните принципи на сугестопедията са любов, свобода, убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва, принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото, многократно увеличен учебен материал, Златната Пропорция, Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката. Това са принципите, които водят и практикуващите – Шулверк педагозите.
Деца с дефицити и/или емоционални бариери имат възможност да изразят емоции, чувства, мисли по свой си начин. Например, ако не могат да се изразят посредством език, може да се изразят чрез жест и мимика. Ако има дефицит, свързан с движение, може вербално да се изразят. Може да няма дефицити, но да има емоционални задръжки, тогава играта отключва желанието за участие. Педагогът, прилагащ Орф-Шулверк борави с всички изразни средства.
Важен фактор на подхода е емоционалното въздействие на музиката. Жсобено полезен е подходът за работа с деца със синдрома на Даун, детски аутизъм и детска церебрална парализа. Прилага се индивидуално през известен период, за да бъдат децата подготвени за груповата работа.